Кои ли се облагодетелстват за сметка на обикновените хора по време на тази тежка криза с коронавируса? Интересуват ме българите. Другите, признавам, че не чак толкова. Не защото не изпитвам състрадание и съм съпричастен към проблемите на другите. Но страдам преди всичко за най-близките си. Това са хората от моя род, семейство, приятели, колеги, българи, и чак после останалите. Така сме устроени и в това няма нищо нередно. Да помогнем на себе си, за да сме способни да помогнем и на другите.
Убеден съм, че глобализмът във всичките му разновидности ни донесе ужасяващ духовен и нравствен упадък. Смятам, че е умишлен и пагубен
Ние, българите имахме родова памет, традиции, значим принос в световното културно, духовно и научно наследство. Глобализмът ни отнема всичко това. Размива ни в обща маса
Какъв е смисълът от така наречения глобален икономически растеж, когато потъпкват нашите родови ценности, задушават нашите технически умения и майсторлък и не ни позволяват да ставаме по-богати с обикновения си, но честен труд.
Тъжно и обезсърчаващо е че преобладаващата част от т.нар. политически елит е лишен от чест, достойнство и лоялност към народа си. Продали са ни на безценица на соросоиди, билдерберги, масони, зидари и всякакви подобни, които са платили (или шантажирали) когото трябва, за да бъдат обезпечени техните интереси,
Защо наши държавни мъже със своите подписи и (без-)отговорност позволиха умишлено да бъде съсипана и разпродадена праяктически цялата наша индустрия наследена от соца?
Нямам никакво съмнение, че можем да произвеждаме всичко, което сме произвеждали тогава и можем да овладеем голяма част от съвременните високотехнологични производства.
Това не се случва. Някой позволява на търговците да внасят евтини дебилно произведени китайски стоки, които не отговарят на никой от старите български стандарти за качество.
Политици, изковете правила (закони и приложението им), които да стимулират и защитят българския производител на качествени стоки. Имаме много такива. Още десет пъти по-толкова ще се появят, ако са защитени от недопускането на внос от китай.
Сложете им мита и изисквания за сертификати за качество по Българския държавен стандарт.
И не е задължително БДС да се опитва непременно да копира европейските стандарти.
Това, че в китай има хора, роби на труда, работещи за стотинки на ден, не означава че човешкият труд струва толкова.
Всъщност, кой определя размера на трудовото възнаграждение? Защо във века на технологиите и роботите, 95% от хората могат да си купят все по-малко със своята заплата? Нима трудът е станал по-неквалифициран и приносът на всеки работещ е толкова малък?
95% от хората по света практически са роби. Живеят под наем, ползват всичко на изплащане. Със сигурност трудовото им възнаграждение е пъти по-малко от техния реален принос към дейността на предприятието, за което работят. Вместо това, им се предлагат всякакви кредити.
В същото време, някакви институции разполагат с трилиони долари и евро, малка част от които раздават по разни нерядко напълно безсмилени програми (практиката в ЕС). Това показва едно крайно несправедливо разпределение на брутния обществен продукт на всяка държава. Същото важи и за нашата.
Човечеството към днешна дата е очевадно неспособно да постигне разпределение на благата пропорционално на истинския принос на всеки един. Затова милиард и повече хора са недохранени, а някои направо умират от глад.
Явно е имало нужда от катарзис, така че мъчението със вирусната зараза може и да бъде от полза за начало на необходимата трансформация на съзнанието.

Гайдарите на Рожен

Живи сме! Тук СМЕ и ще БЪДЕМ винаги! Заедно!

Любящи, благодарни, вярващи, мъдри, смирени, благородни, вдъхновени, съпричастни, творящи, щастливи

НИЕ СМЕ БЪЛГАРИЯ...

Гледах едно видео, което ме потресе. Млад мъж, облечен като клошар, се опита да влезе последователно в няколко различни заведения за обществено хранене, за да си поръча храна. Очевидно окаяният му външен вид  беше причината да му бъде отказано да влезе във всяко едно от заведенията, в които се опита. Младежът просто искаше да погледне менюто и евентуално да хапне нещо, уверявайки, че има пари в себе си. Заведенията бяха от най-различен тип - ресторанти, пицарии, заведения за бързо хранене, кафенета, но в нито едно от тях не го пуснаха.

Минути по-късно същият млад мъж, вече елегантно-спортно облечен слизаше от скъп спортен автомобил  пред същите заведения,  на същите хора задаваше точно същите въпроси, които бе задал, облечен като клошар. Този път той беше любезно канен да влезе в заведението и да се възползва от всичко, което се предлага там. Същата сцена се повтори във всяко едно от избраните заведения. Младежът отказа на всички,  припомняйки им какво са му отговорили докато е бил в дрехите на клошар.

Накъде сме тръгнали, хора? Къде е братската обич и състрадание към ближния? Кога точно успяхме така да отровим съзнанието си, че да не сме в състояние да приемем очевидно нуждаещите се, въпреки безмислените куртоазни правила, които сами сме си наложили. Не е ли това сигурен белег за чудовищна деградация на нашите духовни ценности и утвърден път към повсеместен морален упадък.

Днес е Успение на Пресвета Богородица - нека да се променим към добро и да въздигнем любовта към ближния - безусловната, чиста и благодатна божествена любов!